Днес сме на вълна́ въ́лна.
Първо се позабавлявахме искрено с историята за овчичката, която много я гъделичка, когато я стрижат. После направихме магия с въ́лна, вода и сапун. И от пухестите цветни облачета си сътворихме малко пролет – на всички ни е нужна в този студ.
Но историята не свършва с това. Истинската поука е, че в края ѝ знаем малко повече за света. И разбираме, че за да имаме нещо, примерно въ́лна, някой ни го дава. Примерно овцата.
Защото природата е такава – безкрайно богата. И има за всеки по нещо ценно в големия кръговрат на съществата.
Затова, ако някой ден ни се случи да стрижем, ще го правим с грижа.
